Лозенска планина е част от Ихтиманска Средна гора – нейният най-западен дял. Със своите 20 км дължина, 5-10 км ширина, 80 km2 площ и най-висок връх 1190 м на пръв поглед тази планина изглежда лесна за обхождане и не предвещава много интересни неща. Но който веднъж навлезе в нея, той всеки път открива нещо ново, открива нещо различно, открива и се влюбва в Планината на хилядите изненади...
Кактусите на Лозенска планина
В началото на века парапланеристът Васил Белчински от село Герман открива случайно кактуси на склона на Лозенска планина, търсейки място за полет над Панчаревското езеро. Намира няколко находища на труднодостъпни места, като растенията не са изкуствено засадени, а растат в естествено и диво състояние.
Има няколко теории как кактусите са се появили там. Първата е чрез пренасяне от птиците. Друга теория на ботаниците е, че семената им са донесени от средиземноморски циклон, довял пясък от Сахара на Витоша през 1994 г. Има още едно предположение, че кактусите може да са се разселили от гробове, върху които са били засаждани от хората. Освен в Лозенска планина, естествени находища на кактуси в България има още само на няколко места (на Змийския остров, край Белослав, с. Пушево – Търновско, в Южен Пирин, над рудника в квартал „Ораново“ на гр. Симитли и други).
Кактусите са поне 3 вида и са от рода Опунция. Първият вид – най-масовият – цъфтят жълто, червено и розово, докато вторият, по-редкият, цъфти червено. Третият, най-рядък вид – е дребен, прилича на декоративен кактус и цъфти жълто. Периодът на най-силен цъфтеж е юни месец. Плодовете на кактусите са червени и ядливи, имат приятен вкус, напомнящ ягоди. ВНИМАНИЕ! Освен ясновидими, големи и дълги по няколко сантиметра бодли, кактусите имат и малки, ситни, невидими бодлички, които също са много опасни и болезнени при контакт с човешкото тяло! Затова е нужно към тях да се подхожда с необходимото внимание, предпазни мерки и защитни средства. Плодовете на кактусите СЪЩО имат невидими бодлички, които при консумация на плодовете набождат езика, ако не са отстранени преди това (например с търкане на плодовете с четка за зъби).
Макар кактусите да са се приспособили към климатичните условия в България, да са създали устойчива популация, която постепенно се увеличава и разраства, все пак те не трябва да се късат и унищожават, както и не трябва да се уврежда тяхното местообитание (например да се утъпква и изравя почвата). За да може да им се любуваме още дълги години – ние и другите техни любители.
Освен кактуси, по склоновете на Лозенска планина растат и много други цветя, като смрадлика, перуники и диви орхидеи, а също така се срещат и змии.
Начин за стигане до кактусите:
Най-лесно и приятно до кактусите може да се стигне, тръгвайки от селата Герман, Панчарево или Кокаляне. Целта е да се стигне до източния край на стената на язовир „Панчарево“. От центъра и кметството на с. Герман (спирката на автобуси 6 и 8) се тръгва на югозапад по ул. „Патриарх Герман“ и след 600 м се стига до стената. От с. Панчарево, спирка „Банята Панчарево“ на автобуси 1, 3 и 4 също се върви 600 м – тръгва се на север между ул. „Самоковско шосе“ и язовир „Панчарево“, завива се надясно (на изток) и се минава по самата стена на язовира, като се достига източния ѝ край. В селата и преди самата язовирна стена има удобни паркинги за автомобили, които обаче могат да се окажат пълни в натоварените почивни дни.
От източния край на стената на Панчаревското езеро се тръгва на югоизток по асфалтовата алея, която обикаля брега на езерото. Само след 20 м алеята се изоставя, като се продължава наляво и нагоре (на изток) по пътеката с червена маркировка, водеща за Бачул, Лалина могила и Половрак. Пътеката е оформена като алея, с плавно изкачване в югоизточна посока, гората е смесена. Следва се маркировката, като след 560 м се стига до разклон: Направо и на изток главната пътека продължава и след 40 м пресича поток. Пътеката за кактусите се отделя надясно (на югоизток), в началото ѝ има дебел дървен кол, който стърчи около половин метър над земята. 30-тина метра след това тази пътечка също пресича споменатия по-горе поток и продължава отначало в южна, а после в югоизточна посока. Върви се около 1 км по хоризонтала 670-680 м през предимно иглолистни и смесени гори, почти без изкачване и слизане. На места има отклонения на второстепенни пътечки, но съмнение за вярната посока няма. Минава се покрай характерни ориентири – през хоризонтален метален лост, забит напречно в 2 дървета, както и покрай 2 характерни обли камъка, големи около метър. Накрая пътеката излиза на открито, откъдето се открива прекрасна гледка на юг към Панчаревското езеро, Витоша и части от Плана. 50 м след това на удобна площадка е направена пейка до пътеката, от която има още по-панорамна гледка към езерото. Дотук от стената на язовир „Панчарево“ са около 1 км и 600 м, 80 м денивелация изкачване, изминава се за около 30 минути, маршрутът е подходящ и за деца.
Кактусите се намират приблизително 50-тина метра надолу по склона успоредно под пътеката (вдясно, южно под пътеката), след като тя излезе на открито и преди пейката с панорамната гледка. Тоест – кактусите се намират в четириъгълника, очертан от точката, където пътеката излиза на открито, точката на 50 метра южно от първата точка, точката 50 метра южно от пейката и точката на самата пейка.
ВНИМАНИЕ! Пътека до самите кактуси няма! Склонът е много стръмен, теренът е силно пресечен, ронлив, скалист и труден за преминаване! Препоръчително е да се слезе по склона надясно (на юг) ВЕДНАГА след като пътеката излезе от гората на открито, след което да се слезе около 50 м надолу по склона и да се завие наляво (на изток) към мястото с най-голяма концентрация на кактуси. Няма места, които са недостъпни за обикновения турист, но трябва да се преминава с нужното внимание и организация! Също така с мисъл за опазване на кактусите и запазване на тяхната среда на обитание! Може да се срещнат змии! Също внимание трябва да се обърне върху игличките на кактусите, които освен по растенията, може да са нападали и по земята, където могат да попаднат в контакт с кожата на тялото, търсещо опора.
Връщането може да стане по същия път, а може внимателно да се спусне без пътека на югозапад 100-тина метра надолу по стръмния склон, където да се излезе на широката асфалтова алея покрай брега на язовира, по която алея надясно (на северозапад) да се стигне до изходния пункт – язовирната стена на Панчаревското езеро.
Н. Тантилов Първият излет на Алека на Черния-връх Беше 11. юлий 1889 г. Имами свободно от служба време само 5 дни. В горещата и прашна София не се стои. – Алеко вече не беше прокурор, – работеше дома си в малката къщичка на „Дондуков-Булевард“ и, мисля, през това време с помощта на Пенча Славейков ...
Материалът е обнародван в "Общество думи съзнание. Юбилеен сборник в чест на езиковедите Ангел Пачев, Иван Касабов и Максим Стаменов". С., 2018, с. 121-127. Публикува се тук с разрешението на автора. Тъй като от известно време страст на проф. Максим Стаменов е да спортува, сиреч да прави кросове в ...
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 4 Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост. Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки превъзмогне своята ярост и суровост. Тя, днешната нощ, принадлежи на Смирения. св. Ефрем Сириец 02.08.2017 г. х. Планин ...
Г. Клисаров Четиридесет години след историческия излет на Алеко Константинов до Черни връх, в който взеха участие 300 софийски граждани, и това бе отбелязано като голямо събитие, витошкият първенец (2286 м.) се украси с хижа наблюдателница. Осъществи се една стара идея, завърши се още едно културно ...
Църквата „Въведение на Пресвета Богородица“ се намира в северната част на гр. Самоков – в т.нар. Долна махала, на ул. „Асен Карастоянов“. Известна е и като Долномахаленската църква. Предполага се, че е построена на мястото на по-стар храм – от XVI век, към някогашен метох. Името на манастира, към ко ...
Сарàфската къща е сред най-интересните сгради в гр. Самоков, една от архитектурните му забележителности. Намира се недалеч на север от центъра на града, на ул. „Княз Дондуков“ № 11, до бившата синагога. Историята на сградата е свързана с еврейската фамилия Арие от гр. Виена (Австрия), представител ...
Чадър чешма се намира се в централната част на Самоков, в градинката до автогарата, близо до улица "Търговска". Издига се на около 50 метра от една друга от туристическите забележителности на града - Байракли джамия. Изградена е през 1965 година, когато е постоена и автогарата. Рисувана е в стила ...
Музейният обект Байракли джамия е една от най-красивите и интересни сгради в гр. Самоков. Намира се непосредствено до градската автогара, на ул. „Търговска“ № 49. Известна е и с имената Али ефенди джамия, Йòкуш джамия (от йокуш, тур. yokuş – наклон, склон, скат) и Старата джамия. Сградата е основно ...
Големата чешма, позната и като Чешмата с обицата, е една от емблемите на Самоков. Намира се в центъра на града в близост до Байракли джамия, читалището, сградата на общината и площада – на метри от ъгъла, оформен от улиците „Търговска“ и „Проф. Васил Захариев“. Построена е около 1660 година, на тог ...
Историческият музей се намира недалеч на север от центъра на гр. Самоков, на ул. „Професор Васил Захариев“ № 4. Сградата е разположена сред малък парк, затворен от улиците „Професор Васил Захариев“, „Димчо Дебелянов“ и „Рилски скиор“. Музеят е основан през 1930 г. по идея на самоковските художници ...
Изтегли материала като е-книга
